Най-често срещаните дефицити на полезни вещества днес

Най-често срещаните дефицити на полезни вещества днес

Съвременният начин на живот, изпълнен с непрестанно бързане, стрес и приемане на големи количества нездравословна храна, често е съпътстван с неглижиране на здравето. Това е предпоставка за отслабване на имунната система, развитие на различни заболявания или влошаването на вече съществуващи такива. Много често заради вредните навици на възрастните страдат и децата. Ако родителите нямат време да приготвят храна вкъщи, консумират често бързо приготвени, полуготови или замразени продукти, спазват някакъв тип рестриктивна диета, или са почитатели на определен тип екзотични храни, вероятно подтикват и децата си към подобен начин на хранене, което може да доведе до дефицит на различни витамини и микроелементи.

Според редица скорошни изследвания в САЩ, най-често срещания недостиг при децата е този на желязото. В доклад на Американската медицинска асоциация става ясно, че почти 30% от всички деца до 16-годишна възраст в страната страдат от дефицит на желязо. Този дял нараства до 50% при малчуганите в предучилищна възраст. Освен ако не приемат храни богати на този елемент или такива подсилени с него.

Желязото е основен компонент на червените кръвни клетки, в които той се свързва с хемоглобин и транспортира кислород до клетките. Има два вида желязо, което тялото приема с храната: хема и нехема желязо.

Първият вид се абсорбира много добре. Той се намира само в животински храни, като в червеното месо се съдържа в особено големи количества. Нехема желязото, намиращо се както в животински, така и в растителни храни, е по-често срещано. То не се абсорбира толкова лесно, колкото хема желязото. Това е и една от причините хора, чиято диета се състои главно от растителни продукти да са изложени на по-голям риск от развитие на желязодефицитна анемия – заболяване, при което количеството на червените кръвни клетки е намалено, както и тяхната способност да пренасят кислород до всички части на тялото. Обикновено най-изявените симптоми са умора, слабост и намалена функция на имунната система. А при децата и нарушена мозъчна функция и забавен растеж. Храни, съдържащи голямо количество хема желязо са червеното месо, повечето риби и морски дарове. Обикновено 150 до 200 грама от тези продукти са достатъчни, за да се набави необходимото количество за дневен прием. За нехема желязо добрите източници включват различни видове семена, като сусамени и тиквени, всички зеленчуци с тъмни листа като броколи, зеле, спанак, както и всички бобови култури. Необходими са многократно по-големи количества от тези продукти за достигане на препоръчителното количество желязо за дневния прием. Не трябва да се пренебрегва и факта, че за усвояването на желязо, без значение от вида му, помага витамин C.

Йодът е основен минерал за нормалната функция на щитовидната жлеза и за производството на нейните хормони, които участват в много телесни процеси, като растеж и развитие на мозъка и поддържане на костите. Те регулират и скоростта на метаболизма. Недостигът на този елемент е  често срещан и засяга  почти една трета от населението на света. Най-честият симптом на йоден дефицит е разширена щитовидна жлеза, известна още като гуша. Той може също да причини увеличаване на сърдечната честота, задух и наддаване на тегло.
Тежкият йоден дефицит е свързан със сериозни последствия, особено при деца. Може да причини умствена изостаналост и нарушения в развитието. Добрите хранителни източници на йод включват морски водорасли, млечни продукти, яйца и ядки. Нивата на йод в тези продукти варират значително, тъй като този елемент се намира основно в почвата и от наличието му в нея зависи и концентрацията  му в различните храни. За съжаление, България е една от страните, които са с йоден дефицит в почвата и се счита за ендемичен район спрямо тази си характеристика. В този случай може да се набави чрез храни богати на йод (млечни продукти и сол) или с прием на подходящи хранителни добавки.

Витамин D е витамин от групата на мастноразтворимите, който функционира като стероиден хормон в тялото. Той „пътува” чрез кръвообращението и помага за възстановяването на грешки в ДНК. Това е и една от причините почти всяка клетка в тялото да има рецептор за него.
Витамин D се произвежда от холестерола в кожата при излагане на слънчева светлина. Така хората, живеещи далеч от екватора, вероятно ще имат недостиг. Освен ако диетичният им прием не е достатъчен или те самите не приемат витамин D от хранителни добавки. Проучвания в САЩ показват, че около 42% от хората имат дефицит на т.нар. „слънчев витамин”. Този процент  нараства до 74% с напредване на възрастта и 82% при хора с тъмна кожа, тъй като тя произвежда по-малко витамин D в отговор на слънчевата светлина.  

Според специалисти, в България процентът на хората с дефицит на витамин D се движи в границите на 93-96%. Дефицитът на този витамин обикновено не е очевиден, тъй като симптомите му са трудно доловими и могат да се развиват в продължение на години или десетилетия. Възрастните, които имат недостиг на витамин D, могат да изпитат мускулна слабост, костна загуба и повишен риск от фрактури. При децата това може да причини забавяне на растежа и затруднена минерализация на костите (рахит). Дефицитът на този витамин може да е причина за отслабване на имунната функция и повишен риск от рак.

Въпреки че малко храни съдържат значителни количества витамин D, най-добрите хранителни източници влючват черен дроб, всички видове риби с високо съдържание на мазнини и яйчен жълтък. Необходимият дневен прием трудно може да се набави само чрез личната диета. Най-добрият вариант си остава излагането на слънце за поне 15 минути на ден за деца, а с течение на годините усвояемостта на витамина спада и този процес може да отнеме до 2 часа. За подрастващи, които не обичат да играят навън, а прекарват повече време вкъщи, хранителните добавки са чудесен начин родителите да са сигурни, че децата им получават достатъчно количество от него.

Витамин В12, от групата на водоразтворимите витамини, известен още като кобаламин е от съществено значение за образуването на кръвни клетки и нормалното функциониране на мозъка и нервната система. Всяка клетка в тялото се нуждае от него, за да функционира нормално, но не е в състояние да го произведе или складира. Следователно, трябва да се набавя редовно чрез храна или специализирани добавки. Витамин B12 се намира в достатъчни количества само в храните от животински произход, въпреки че някои видове морски водорасли могат да осигурят малки количества. Затова хора, които не приемат животински продукти, са изложени на повишен риск от дефицит. Проучванията показват, че до 65-68% от злоядите деца, както и 80-90% от вегетарианците и веганите могат да изпитат недостиг на витамин B12.

Повече от 20% от хората в трета възраст също страдат от дефицит на кобаламин, тъй като с напредване на възрастта абсорбцията му намалява. Усвояването на В12 е по-сложно от това на другите витамини, тъй като се подпомага от протеин, известен като вътрешен фактор. Също така процесът е изключително сложен и може да бъде прекъснат във всеки един етап. В случай на генетичен дефект, който пречи за усвояването на този витамин би било добре да се приема допълнително количество от него. Може да се набави чрез адекватен хранителен режим или чрез хранителни добавки, когато е необходим допълнително.

Често срещан резултат от дефицит на витамин В12 е мегалобластна (пернициозна) анемия, дължаща се на нарушение в обмяната на витамина и в синтеза на нуклеиновите киселини. Други симптоми включват нарушена мозъчна функция и повишени нива на хомоцистеин, което е рисков фактор за отключването на редица заболявания. Сред природните източници на кобаламин са месни продукти, миди, стриди, яйца и млечни продукти. Като водоразтворим витамин, В12 не се счита за вреден в големи количества, тъй като лесно се абсорбира и отделя.

Калцият е от съществено значение за всяка клетка в тялото. Той е основен участник в минерализацията на костите и зъбите, особено в периода от раждането до 16 годишна възраст. След този период продължава да играе роля на основно средство за поддържане на здравината на костите. Освен това служи като сигнална молекула. Без него сърцето, мускулите и нервите нямаше да могат да функционират. Концентрацията на калций в кръвта е строго регулирана и всеки излишък се съхранява в костите. Ако има недостиг на този елемент, първо започва извличането му от костите. Ето защо най-честият симптом на недостиг на калций е остеопороза, характеризираща се с по-меки и чупливи кости.

Скорошно проучване в Съединените щати установи, че по-малко от 15% от тийнейджърките, под  от 10% от жените над 50 години, както и по-малко от 22% от тийнейджърите и мъжете над 50 години си осигуряват препоръчителния прием на калций. Въпреки че хранителните добавки увеличават леко тези числа, повечето хора не получават достатъчно количество от този елемент. Симптомите на по-тежък хранителен дефицит на калций включват меки кости (рахит) при деца и остеопороза при възрастни. Хранителни източници, богати на калций включват млечни продукти, тъмнозелени зеленчуци, сардини. Най-добрият вариант би бил да се набавя необходимото количество чрез правилната диета, но за хората които не успявят хранителните добавки с калции са добро решение.  

Витамин А е основен мастноразтворим витамин. Той помага за формиране и поддържане на здрава кожа, зъби, кости и клетъчните мембрани. Освен това, участва в синтеза на очни пигменти, необходими за зрението. Има два различни вида витамин А: преработен и провитамин. Първият се намира в животински продукти като месо, риба, птици и млечни продукти. Вторият, провитамин А, се намира в храните от растителен произход като плодове и зеленчуци (най-голямо количество има в моркови и сладки картофи). Бета-каротинът, който тялото превръща във витамин А, е най-често срещаната форма.

Недостигът на витамин А е често срещан в много от развиващите се страни. Около 44–50% от децата в предучилищна възраст в определени региони имат дефицит на витамин А. Недостигът на този витамин може да причини временно или постоянно увреждане на очите и дори да доведе до слепота. Всъщност този дефицит е на първо място сред причините за слепота в световен мащаб. Също така, може да потисне имунната функция и да увеличи смъртността, особено сред децата, бременните или кърмещи жени. Макар че е много важно да консумирате достатъчно от този витамин, твърде много предварително приготвен (преработен) витамин А може да причини токсичност. Това не се отнася за провитамин А, като например бета каротин. Високият прием може да предизвика оранжев цвят на кожата, но този ефект не е опасен.

Магнезият е от съществено значение за структурата на костите и зъбите. Участва в повече от 300 ензимни реакции и над 300 различни процеси в тялото.В много на брой развити страни са правени изследвания, които показват, че между 1/3 до 1/2 от населението приема по-малко от необходимото количество от този елемент. Недостатъчният прием и ниските нивата на магнезий в кръвта са свързани със сериозни състояния, включително диабет тип 2, метаболитен синдром, сърдечни заболявания и остеопороза. Недостигът може да бъде причинен от болест, употреба на наркотици, намалена храносмилателна функция или недостатъчен прием на минерала. Основните симптоми на тежък дефицит на магнезий включват анормален сърдечен ритъм, мускулни крампи, синдром на неспокойните крака, умора и мигрена. По-трудно уловимите, но дългосрочни симптоми, които могат да не бъдат забелязани веднага, включват инсулинова резистентност и високо кръвно налягане. Овесени ядки, тъмен шоколад, тъмнозелените листни зеленчуци и ядките, са сред основните хранителни източници на този елемент.

Цинкът е минерал от съществено значение за растежа в детството, за нормалното функциониране на процесите на храносмилането, развитието на половите хормони и поддържането на силен имунитет. Недостигът му може да повлияе негативно на почти всички системи в тялото  – от косата, кожата и ноктите до когнитивното функциониране и височината на детето. Децата с недостиг на цинк често се описват като летаргични, вероятно защото намалява тяхната активност, като защитна стратегия за пестене на енергия. Понижената активност може да има отрицателни последици за двигателното и когнитивното развитие на децата. Често такива деца имат намалена концентрация, което допълнително забавя тяхното когнитивно развитие. Цинкът може лесно да се добави към диетата на детето чрез въвеждането на сусамово или тиквено семе, тиквички, кашу и фъстъци, в допълнение към морските дарове, месото (говеждо и свинско), варен боб, грах и леща. Други опции включват зърнени храни като амарант (древна зърнена култура), овес, пшеница, както и някои други като авокадо, грах, леща, нахут. В случаите, в които детето е злоядо или има придружаващо заболяване, при което се налага да спазва силно рестриктивен хранителен режим, приема на цинк може да се подсигури с помощта на хранителни добавки.

В съвременното, забързано общество грижата за здравето през целия живот придобива все по-голямо значение. Адекватен хранителен режим, достатъчно сън, достатъчно време за почивка и възстановяване, редовна физическа активност и спорт, са част от мерките, които човек трябва да предприеме преди да се е стигнало до някакъв вид хронично заболяване. За съжаление, колкото и да са добри намеренията в тази насока, резултатите не винаги са предварително планираните. Редовният прием на витамини и минерали може да помогне в осигуряване на ежедневно необходимите на тялото полезни хранителни вещества, които доста често липсват в хранителния режим.

Мултивитамините за деца Dr. Bob® и за възрастни ACTIVA Plus® от Капитера Фарма съдържат балансирана комбинация от най-важните витамини и минерали, необходими на тялото за поддържане на жизненост, енергичност и добро здраве, във всеки етап от живота. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.